ДЖОБНА ГЕОГРАФИЯ ЗА ВЛЮБЕНИ
Тръгнах призори от гара Видин
с влак от точка А до точка Б,
с малката надежда – да се видим
във Бургас – или във Филибе,
и – понеже писна ми към Мездра,
скочих – май, че бе на гара Бов,
там, където любовта изчезва,
се отваря място за любов! –
и се размечтах за дните златни,
как ще хвърлим зимните палта –
в малкия къщурлек над Лакатник
да те скрия – чак до пролетта,
сетне продължих по коловоза –
и – нали съм в писането вещ,
те разказах в стихове и проза
на тефтера – под жумяща свещ,
щом осъмнах някъде към Плевен,
или – ще да е било в Чирпан,
покрай мен кондукторът бе гневен –
с други думи – беше си пиян,
вместо да ме провери проформа –
кинти, лична карта и адрес,
ме изрита малко преди Горна
в шанеца със стил и със финес,
седнах на скованата скамейка
пред чакалнята на гара Лом,
и – нали съм тъпа куха лейка,
тутакси се размечтах за дом,
и заспах – с душица благодарна
в Русе – край Великата река...
Ако – жив! – докопам се до Варна,
ще ти сложа брачната халка!
© Валери Станков Всички права запазени