Днес докоснах с обич душата си!

И думите увиснаха във въздуха като прокоба,

изведнъж се изсипа ураган от огнени лъжи…

и нараниха душата – поляха я с отрова,

наранена,  прекършена – тя в мене стои.

Така не разбра този свят лъжовен…

предаваха я толкова пъти.

И толкова пъти прощава тежки обиди и лъжи,

но докога тя на пост във мене ще бди...

И уморена от толкова скитане,

неразбрала лъжовния свят.

Тя ви моли за прошка,

че е толкова различна от вас.

А любовта е постоянното вричане,

да бъдеш честен и добър.

И да кажеш не на омразата,

да възкръсваш всеки ден за живот!

Аз не мога да бъда това,

което вие искате да бъда…

С пречупен дух и страдание безкрайно,

аз обичам въпреки всичко…

И вярвам, че любовта е дар от Бога…

И не ще пречупите моята вяра,

че още днес – не утре…

светът може да бъде обичан и чист!

И ето, аз се къпя в море от обич и нежност,

да опазя душата поисках,

да покажа най-вече на себе си,

че любовта ми - любовта ми е всичко…

И разперила уморено криле…

В мрака на този умиращ свят.

Да се роди нов свят – поисках…

и той да бъде окъпан в любов…

И оковите тежки на времето

се разчупиха – паднаха с трясък…

А любовта ми е толкова искрена,

с пълни шепи ще дам и на вас…

За да разчупите оковите в себе си…

Преродени за нова любов и мечти.

А свободата е толкова истинска,  

 днес докоснах с обич душата си…

И към себе си поглед отправих…

И повярвах, че има любов…