Днес отново не ми е ден за поезия.
Душата моя не жадува думи - лъчи.
Ни прохлада на бълбукащо поточе,
тичащо по каменисти стръмнини.
Днес е ден за обичане – щедро и тихо.
Сияят слънчица палави в очите на дете.
Огърлица от въпроси – поточе от думи
от устица мъничка бълбукащо тече.
Пита ли, пита цял ден юначето Дани!
Колко много неща пък бабуля не знае!
И баба, и внуче – толкова неграмотни!
Обичта невинна изписва ли се с букви? ...