Днес отново ще пришпоря
буйния Пегас,
и със него ще открадна
една дама аз!
Тя е умна и красива,
и е поетеса!
И видът ѝ, и стихът ѝ -
страшно ми харесват!
Романтичен е стихът ѝ,
ала твърде плах.
Трябва да преодолеем
този женски страх!
Че пегасите са много -
те са цял табун.
Всеки своя кон избира
според нрав и ум!
Яздила е тя, но кранти -
не и див жребец!
Качвали са я в трабанти -
не и в самолет!
Ще я грабна на седлото,
между коленете -
плèщите ѝ да ласкаят
с нежност ветровете.
След това ще я извърна -
светлите ѝ взори,
от възторг да се изпълнят
с ясните простори.
Ще я вдигна във зенита,
там ще я изпусна,
ще обърна и след нея
вихром ще се спусна.
И за миг преди в земята
тя да се разбие,
като капчица дъждовна
ще си я изпия!
Има стих красив и нежен,
ала твърде плах -
трябва да преодолеем
този женски страх!
© Ангел Чортов Всички права запазени
Виж го ти пък тоз Ангар,
мисли се за господар!
Тръгнал дами да краде,
яхнал буйни ветрове...
Слушай, драги ми Ангаре
по-добре яхни магаре,
дамата да впечатли
и при теб да се качи!
Те, магаретата, знаят
да са кротки, простодушни.
Нито драскат, нито лаят.
Инатливи, но послушни...
Казвам ти, Ангаре, драги
тъй че е модерно -
сите момковци, мъжаги
връз магаре черно
днес крадат моми, принцеси,
даже поетеси,
но е редно да доложа:
бъркат и адреси!
Че нали са глуповати,
мъничко чепати...
Току виж те спрат
на сянка,
насред... бабина седянка!
...
Поздрав с усмивка, Павлина