14.04.2016 г., 0:37 ч.

Дневникът- Пази се 

  Поезия » Друга
575 0 7

с тишината сме стари приятелки

запознахме се с нея внезапно

падна гръм и прогони

светлината от късното лято

много скоро и двете разбрахме  

как ухаят на обич словата

в послеписа “пази се”

срит в крилете на птичето ято

 

есента разсъблече гората

и приспа страховете на звуците

в подранилата зима и в света

с нечовешките чувства

късно беше за първия порив

рано бе за последна въздишка

замълча който гледа отгоре

и видя кой друг ни бе писал

 

бе ни писано да оцелеем

бе ни писнало да сме цели

още с първия пролетен вятър

сбогом взехме си с нея

тя си тръгна щастлива и бяла

а след нея разцъфна кокиче

беше теглил някой чертата

подчертавайки верния смисъл

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??