Но как и защо,
как смъртта дойде и те прибра?
Как гаснеха очите черни - мътни от болка и мъка,
мъката в последните ти дни!
Знаеше сърцето натъжено, усещаше промяната!
Усещаше и трябваше да се сбогува!
Дните последни агония бяха,
и не ще забравя как тръпнеше от болка,
цяла премаляла!
И студеното тяло мъртво - безжизнено и тежко.
Отиде си без време и причина!
Не ще му простя, не е той милостив - жесток е!
Най-невинните, децата ни прибира,
с нищо не заслужили смъртта нелепа!
О, как ми липсваш, мила,
ще те обичам и запомня завинаги, мила!
© Кристина Илиева Всички права запазени
Прегръщам те, мила Кристина!