16.01.2023 г., 17:51 ч.

До другия Живот 

  Поезия
510 2 3

ДО ДРУГИЯ ЖИВОТ

 

Отдавна знам, че съм си кръгла нула, на борсата не чиня пукнат лев,
съдбата с мен бе тигрова акула – зачеркна ме на кръст! – и на верев,
печален – и абсурден безполезник, от ръбест камък по-неприложим,
свръхзвуков, и от мене си изчезна Вълшебникът с вълшебния килим,
и моят друм не бе застлан със рози, за вашият не бих могъл да знам,

 

в безкрайните си римни монолози изчезвах, все по-тъжен, слаб и сам,
асото пика скрил си във ръкава – va bank! – животът срещу мен игра,
държавата ме взе за дойна крава – крадеше ме! – пара́ подир пара́.
И аз ще си отида най-накрая, тъй не спечелил тлъстия джакпот! –
с утехата, че може би – във Рая? – ме чака някой по-щастлив Живот.

 

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко са тези, които имат "друм застлан със рози". Повечето вървим през тръни, несгодите ни шибат и се движим по ръба на нещото, наречено живот... Но Поезията осмисля това съществуване и го превръща в мисия, както е при теб, Валери. Аплодирам те и те предизвиквам да продължиш с "безкрйните си римни монолози"!👍
  • Неземно поетично съкровище си ти
    Ех, дано има и друг живот и там да пишеш пак.

    и моят друм не бе застлан със рози, за вашият не бих могъл да знам,
    в безкрайните си римни монолози изчезвах, все по-тъжен, слаб и сам,
  • Ти си благословен да живееш в поезията си, а това е Божи дар.
Предложения
: ??:??