До финала
Живот... каква ирония,
огледай се - усмивки, любов...
влюбен - ден... година
и после пак си сам.
Обичал си и ти,
ала боли, нали!
Но ето пак се влюбваш -
Защо? Финалът е познат! -
усмивки, любов и пак самота?
Но пак се влюбваш...
И всичко се повтаря...
до финала...?
© Даниела Всички права запазени