daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
16.05.2023 г., 10:05 ч.

До голо 

  Поезия » Друга
473 13 18

                                    Когато срещу мен е огледалото...

                                                        Вероника Павлова

                                   Вчера ли бяхме на двайсет и две?

                                                        Михаил Белчев

 


Гледаш ме, гледаш, момиче... Вчера ли бяхме на двайсет?
Вече съвсем не надничаш в чуждите книги, признай си!
Своите даже заряза. Сенки ти спят под клепача.
Някаква тиха зараза тегли ума ти към здрача.

Пак в огледалото дириш смисъл светът да си струва.
То от майтап не разбира. Ти пък не се и шегуваш.
В скулите бръчки чертаят карта на прежни усмивки.
Бавно годините ваят спомени в смътни извивки.

Бледа си, бледа, момиче... Няма и помен от его.
Мислех, че слънце обичаш. Ти си се крила от него!
Щеше да тичаш до старост, а се препъваш в "Не мога".
Погледът още е гларус, но е заплетен в тревога.

Вяра не виждаш, защото спи в принудителна кома.
Как ти личат на челото два земетръсни разлома!
Плъзват змийчета нагоре — косъм по косъм сивееш.
Чуваш ме как ти говоря. После сама си се смееш.

Луда си, луда, момиче… Млъкваш. Не можеш да дишаш?
Устните стихове сричат, само че рядко ги пишеш.
Знам, че се криеш отдолу, там под неволите триста.
И разкопчаваш до голо мислите само на листа.

Ала у теб е септември. Бури листата ти ронят.
Дните с цигулкови тембри мъчат се да ги догонят.
Фино сребро зад стъклото... Виж се, оставаш му длъжна!
Как да повярваш в доброто, свикнеш ли все да си тъжна?

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво написано!!!
  • Докато, някъде под пластовете, живее едно щуро момиче, всичко може. Но не превръщай в навик тъгата, покажи какъв инат може да бъдеш
  • Красота!
  • Наде 😘
  • Радвам се, че се върна. Липсваше ми!
  • Благодаря на всички
  • "И разкопчаваш до голо мислите само на листа." И аз благодаря. Поздрави, Пепа!
  • Много хубав стих, отлично изведена до край идея! Впечатляващ!
  • "Как да повярваш в доброто, свикнеш ли все да си тъжна?"
    Тъгата е навсякъде където
    протяга някой чашата към нея.
    Отровата с амбиции за вечност
    обсебва всички мисли и идеи.
    Но ако гръб обърнеш и залостиш
    с усмивка на душата си вратата.
    Тя ще отмине без да те докосне
    да търси някой друг и друга чаша..

    Благодаря за удоволствието!
  • Браво! Поздравления за този песенен стих!
  • Много хубаво стихотворение. Аз лично бих махнал втория куплет.
  • Ти си знаеш…
  • Някак толкова леко звучи, а всъщност толкова много казва!
    Браво!
  • Прекрасна изповед на душата. Докосна ме!
  • Тъжна,но изящна изповед!
  • И на мен много ми допадна!
  • Ах, каква Поезия!!! 👍Изваяни мисли, филигранна работа с думите, майсторска изработка! Ако бях (жалко е, че не съм!) в журито на национален конкурс, без всякакво колебание щях да ти там първата награда, Пепинка. Ако не си пратила никъде това стихотворение да се състезава, много ще ме е яд, да знаеш! От мен сега имаш само едно голямо и възхитително БРАВИСИМО!!!🌹💋💖
  • Браво! Ето такива неща да прочетеш е най-хубаво!
Предложения
: ??:??