Patrizzia (Надежда Ангелова)
2274 18549
7.07.2024 г., 19:09 ч.  

До живот 

  Поезия » Пейзажна
173 1 4

Изгрява ден и родният Балкан
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,

 

градът лежи ленив и странно тих,
в прозорците си слънце приютил е,
далечен спомен – бледен и безсилен,
напразно търси място в моя стих.

 

Душата ми нагоре търси брод.
Къпина е, но нейде сред бодлите,
от нощите грабливи вятър скрит е.
И знам, че ме обича. До живот.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??