Миранда (Виктория Тасева)
165 634
29.05.2018 г., 10:57 ч.

До неотдавна мечтаех за нас 

  Поезия » Любовна, Философска
398 5 6

Глупаво е да търся твой заместител,
само ти попълваше празноти и липси,
но пазя тайните си на хартиен носител,
ала и писането чак се обезсмисли...

 

Съхне мастилото... с ръце треперещи
посрещам деня, изпращам нощите
мъглива душата е... Ще дойдеш ли
при мен? Дъхът ми зове те, и кожата..

 

Премръзнах до синьо - лилавата гама,
облякох душа и сърцето застинало,
по-страшно е утрото щом теб те няма,
вървя по прашни алеи - мое минало.

 

Не зная за теб, но в мен не изчезва
натрапчиво лудо и диво усещане
как бих те прегърнала ако утре те срещна,
но твоят отклик би бил "Грешно е!"

© Виктория Тасева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??