Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
4.10.2021 г., 16:23 ч.

До нови срещи, лято! 

  Поезия » Друга
170 0 6

И ако в чая ти пелинов е на вкус,
октомври щом с мъглата се намята,
в червено щом подпалил е гората,
то тръгва лятото и пътят му е пуст.

 

Ако внезапно с клечица кибрит
поискаш сутрин любовта да сгрееш,
то лятото – далече, кой го знае де е?
И стар се чувстваш, тъжен и разбит.

 

Ако в леглото искаш да се свреш
и котката, нарочно на кравайче,
се свива, тръгва лятото и знай, че
в миг календарът не е само вещ.

 

В камината светулки пак летят
а огънят червен е, като рана,
а есента е тук, за да остане...
До нови срещи, лято! Лек ти път!

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Митко.
  • Раздялата с лятото тук е толкова естествена колкото самия живот, кръговрата и цикличността.
  • Знам. Горкото клепоухо... Кюфтенца.
  • Някои бъркат пУле с пАле. А пулето е магаренце. Става и за кюфтета, ял съм. Една бивша мома врачанка ги приготви.
  • Овнешка ми работа, все бързам, като пу̀ле пред майка си (това са думи на моята).
  • Сня ден беше напред с 24 часа. Сега - прескачаш два сезона направо.
    Зажъдняла си за лято, слънце, цветя, студена бира...
    Най-добре е да си лежиш пред камината с чаша червено вино, да се топлиш и мечтаеш римувано...
Предложения
: ??:??