argonyk (Димитър Никифоров)
336 1306
14.10.2012 г., 14:59 ч.

До първи петли 

  Поезия
939 0 22

Нощта се разлисти в мастилено синьо

и бухал минорно тъжи.

Доливам си чашата с истинско вино,

таванът измамно тежи.


Неказани думи висят в полумрака

и ласки предишни горчат.

Не срещам приятел, любима не чакам,

стените студени мълчат.


Потропвам артритно със пръсти и пуша

под жълтия лунен картоф.

Минорната песен на бухала слушам

и котката храня с любов.


До първи петли - единак неугледен,

ще пия от виното тих.

В лимонено утро - приятел последен,

подреждам безсъници в стих.


Денят ще ме хапе без жалост и стръвно,

до кокал ще ръфа със злост.

Но болката в мен е отдавна безкръвна,

душата - на тялото гост...

 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??