Провесил крака от бордюра на своята есен -
махмурлия, брадясал, облещен, несресан,
с клюна на чайките драскам стихове - като поетесата -
дето в парка
пуши пурета,
пие пепси и
пише поезия.
Вдъхновено въздишайки,
впила взор във вселената,
смуче образи и метафори от своите корени.
Аз - плюя храчки като гаменче - все по-далече
и трия мръсни ръце в работните панталони… ...