Тази вечер простотиите ми казаха "довиждане".
Цял съм и, макар парче от мъхест камък,
някъде дълбоко в корените на мечтите си
оставих да догаря черен пламък.
Вечерта е бледо отражение
на цвета на боси стъпала в мъглата,
някой пак е махнал изцелението
и на дневен ред оставил е рогата.
Тази стъпка е конкретна и болезнена,
някъде оставила сама молбата ми,
радвам се, че вече е последна,
после ще я носи само вятъра.
Тази вечер е парче от нищото,
то самотно плува по паважа,
отразява се на черното в гранита
и остава само като тънка сянка.
Вечерта самотна се обръща,
после бяга по ръба на ада,
със звезди посипва си косите,
те превръщат се във алена жарава.
Тази крачка е обмислена и твърда,
трябва просто аз да я направя.
После ще се скитам сам във тъмното,
ще мълча загледан във пейзажа.
© Петър Станев Всички права запазени