През ръцете си гледаха слепите.
Към ръцете си гледаха зрящите.
Наоколо бе пепел
и двама-трима горящи.
Небето отгоре ги гледаше-
не виждаше много от саждите.
Господ нашепваше "Време е..."
Михаел строяваше армиите.
Небето бе милостиво,
запрати последната мълния,
с надеждата Господ да види,
че има и Хора във тъмното.
После разтвори гръдтта си
и бликнаха ангели бели.
И всичко дойде си на мястото.
А бе невъзможно. До вчера.
© Кольо Колев Всички права запазени