Аз съм вещица, но малко странна,
харесва ми да правя добрини,
наместо да редя магии тайно,
тъй както са ме учили преди.
Навън поглеждам сутрин и премигвам,
за да попият в миглите лъчи.
Използвам слънцето като реликва,
с която карам злото да мълчи.
Навсякъде разпалвам светлината
и разведрявам хората със смях.
Душите стават с радостта богати
и гонят насъбралия се страх.
А нощем обикалям домовете,
оставям зад вратите стрък любов,
пошепвам на звездите да им светят
и Бог да ги дарява с благослов.
Не всички вещици кроят злини,
не всички тъмнина е обладала.
И други съществуват, запомни,
на добротата те са огледало.
© Nina Sarieva Всички права запазени