Розовият залез нежно гали люляците.
Те гостуват при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта.
Приеми моята чувствена прегръдка
и нека пролетните цветове покажат любовта ми към теб.
Млечно-бели дървета се пресичат в леките вълни на вятъра.
Черешови клони се люлеят и спокойно пеят
до потрепващите форзиции и танца на изумрудени полета.
Пред този сутрешен пейзаж на висок глас изричам:
„Добре дошла, моя пролет!“
Ягодови реки на дневна светлина пресичат пътя ми,
а сърца от пурпурен нар със страст целуват повърхността.
Ароматът на хрупкавото кафе ме води
към твоята пленяваща красота,
спираща времето за прочувственият миг,
когато заедно с теб станем едно цяло.
Природата се събужда за да роди
цветните деца на майката Земя.
Събираме се заедно в преданост,
ценейки нашата любов с ноти от симфония
и вибрациите на ярки емоции.
Хрупкавият шоколад започва да се топи,
а слънцето пристига да ни стопли.
Капки дъжд ни давят в поток от единство
и идва ново начало в нашите души.
Нека очите ни отворят нашите сърца,
за да приемем нюансите на светлината.
© Светослав Иванов Всички права запазени