Чуваш ли ме,
в тъмното сама ли си?
Потърси ме мене сега.
Отвъд лъжи и измамници,
отвъд загуба, болка, тъга...
Не се спирай пред нищо,
ако трябва, огън даже запали -
клада от нещата излишни,
високо напрежение и нови искри.
И докато пламъците там са събрани -
Ани, добре ли си? Добре ли си, Ани?
Престорени звуци,
не си ги била чувала скоро?
Така става, като те лъжат,
като те ритат паднала отново,
и цялата гледка е тъжна...
Но ти не се спирай изобщо,
има и днес кой да те подкрепи -
със съюзник си срещу лошите,
а не както преди - със сълзи...
... и докато те ти поставят капани,
Ани, добре ли си? Добре ли си, Ани?
Ако и така не съм успял
да те накарам да видиш,
да те накарам да се усетиш,
че дните ти могат да бъдат
понякога тъмни, понякога светли,
и все така да вървят...
И не се налага да се примиряваш,
не ти трябва и да разбереш,
Ани, ти сега се упражняваш
да живееш, преди да умреш...
... без за това да съжаляваш,
без да са ти останали рани,
Ани, добре ли си?
Добре ли си, Ани?
© Христо Андонов Всички права запазени
Но това в никакъв случай не е ода, още по-малко -- поема.