ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО ГИ РАНЯВАТ
Добрите хора лесно ги раняват,
ех чупещи се клончета техните души,
те как постъпват ден и нощ внимават,
лъжи, обиди удряли техните уши.
Добрите хора знаят че са длъжни
да дават обич, мъка да изрязват,
дори и смещеещи се те винаги са тъжни,
душите им животът как наказва.
Наказва ги с двуличие и подлост,
наказва ги измама от познати,
там сякаш други, все с облаци е сводът,
ей там където ходят, душите им се клатят.
Добрите хора колко много страдат,
че всички са добри са убедени,
в гърба нож много тежък стои като награда,
нож неубиващ от ръцете непочтени.
Те биха искали да ги убие,
като си мъртъв нищо не усещаш,
в бара добротата пак чаша ще изпие,
поредна чаша след тъй паметната среща.
Как виното помага да забрави
кой болка и тревога тъй подмина
безмълвно, някой друго пък направи,
по негова вина душа загина.
Добрите хора лесно ги използват,
те свикнали са със света от светлост,
те свикнали са със света то рози,
откраднал някой всичко дето е в сърцето.
Добрите хора фалшът не подмина,
те много късно скрит мотив съзнават,
душите им след боя са посинени,
добрите хора лесно ги раняват.
Добрите хора истината искат,
добрите хора хранят все надежди,
в знак на вярност те ръката стискат,
попадат на интригите в мрежи.
Подлец да си те пак ще ти помогнат,
добрите хора подлости прощават,
а как така да си го обясня не мога,
че точно тях ругаят и раняват.
29.03.2017 г.
© Явор спасов Всички права запазени