Добро утро, си казвам самичък
и се спускам по новият ден.
Във надежди добре се обличам,
а с мечти съм аз пак окрилен.
Добро утро! Дървета ми махат
с голи клони. Луната мълчи.
Хладен вятър съня ми разгонва,
но умората още личи.
Добро утро, а още е тъмно.
Капят стрехи след снощния дъжд.
Фойерверк някой пробва да гръмне,
после пак тишина изведнъж.
Добро утро -сърцето пулсира.
Предизвиквам те идващ, нов ден.
Нека хубост от тебе извира
и залее всички и мен.
Добро утро! Животът е песен.
Птичи хор се пробужда, ечи.
Всеки път, е конкретно нелесен,
но вървим ли го, трябват очи.
© Валентин Йорданов Всички права запазени