11.01.2020 г., 7:42 ч.  

Добротата 

  Поезия
5.0 / 2
1003 0 0
Има ли лимит на добротата?
Достига ли до ръбче да прелее?
Затваря ли понякога вратата,
когато прекалили сте с нея?
Навярно ѝ тежи от постоянство,
с което незаслужено раздава
от себе си в безкрайното пространство
на някой, който взима без да дава?
Изчерпва се не се ли презарежда.
Умира съкрушена и нещастна
ответност не намира ли отсреща.
Когато е взаимна е прекрасна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Всички права запазени

Предложения
  • И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...
  • Нямам време за късни раздели в тишина, от която боли. Само длани, до болка поели шепа кръв от фалшив...
  • Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Още произведения »