Доброто в жилите ни куца.
Не можeме това да спрем...
Животът ни от там скрибуца
и така дорде умрем!
И всички малки и големи
вървим към своята Съдба.
Опитваме различни теми,
но не във полза на света...
По-лесно ни е да откраднем,
вместо със труд да създадем!
В затвора може да попаднем,
но не добро да създадем!
И често сме без чиста съвест
и без човешкия морол.
И все пред Дявола се гънем
и цял живот сме му васал!
09.04.2014 г. София
© Христо Славов Всички права запазени