Когато Бог ме е създавал
от светъл дух и шепа кал,
наред със всички други дарове,
и стръкче доброта ми дал.
Сега то в мене се разлиства
и учи ме да съм човек.
Аз нищо повече не искам
във този безчовечен век.
От чужди болки да болея,
една сълза да пресуша,
ще зная за какво живея –
душата си ще утеша.
© Елица Ангелова Всички права запазени
с което Бог те е дарил, но волята да го запазиш е твоя, Ели -
и ти добавяш към него. Станало е потребност в живота ти! 🌸