Добър вечер, нещастни клошарю!
Пак ли ровиш за къшейче хляб,
кой мечтите застреля с кошмари,
кой превърна в немил и недраг?
Аз отдавна мечтата ти зная,
тя не струва премного пари,
във живот - между ада и рая
за приятел те Бог с куче дари.
Знам, мечтаеш за паничката леща
и за дом с любов подреден,
там усмивка от слънце да срещаш,
ех, бедняко, по капка на ден.
Там, където ще лягаш с надежда,
че от утре ще бъдеш честит
и дъждът, що вали, не прецежда
на копнежите сладкия вид.
Там, където не ще си прокажен,
да се скиташ немил и недраг,
в друго време, не време разделно,
в свят човешки, по-хубав и благ!
© Красимир Трифонов Всички права запазени