22.05.2014 г., 17:17 ч.  

Дочаках 

  Поезия » Философска
468 0 0
Дочаках - самотата да ме вземе,
Съперница жестока през деня.
С огромни лапи плашейки ме през нощта!
Дочаках - ближните ми хора да ме мрази
Измисляйки, за мен какви ли не слова
Захласната, сънувам ги аз през нощта!
Дочаках - внуците ми, да порастнат.
Дали ми стига живота, до сега?
Все още ме тревожат младежките им рамена!
Дочаках - някои приятели, да ме незнаят!
Заети много те са през деня.
Заспивайки, прощавам им и това! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??