„Имаш рак”...
И дочуваш – камшично камбаните бият...
И е толкова близо, че пари дъхът на смъртта.
И е толкова близо - съвсем не е ничия,
безадресна за някого другиго, някъде там...
И те гледа премрежено с поглед нахално ухилен...
Ти си мишката, тя пък е твоят капан.
Ще те дебне на всичките дупки до изхода...
Няма мърдане – ляво и дясно все водят натам...
Ще разтяга душата ти с острите нокти...
Аха-ха да излитне и после обратно назад...
Ще се блъска в стените си бели до вопъл, ...