Виновни ли са очите ми
че те запомниха млада
Виновно ли е сърцето ми
че по тебе си пада

Между изветрели делници
и слънчасали празници
Дните ми са като стръкчета
от изгорели стърнища

Вятърът ги подритва
И месецът ги прескача
откакто подпалиха гората
но не хванаха подпалвача

Превърнах паметта си на гробище
за удавници и корабокрушенци
на които да рецитирам от Яворов
"Градушка" или "Арменци"

Докато сърцето ми тича към тебе
във ритъма на Ламбада
а душата ми се катери по хълма
И като въздишка припада