седя си тихо притихнал
и драскам
с курсора на мишката
като с молив
мисъл по душата
и видях се
повярвал
на екрана зад съдбата
някъде там
в задлунната необозримост
тихо тихо
където таи се истината ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.