Не разбра ли,
че когато много говоря,
всъщност мълча.
И че думите,
колкото повече са,
само ехтят,
за да съм
по-малко сама.
И някой ден,
ако не чуеш гласа ми
изписан на листа,
точно тогава
проговорила съм,
но не ми липсваш.
Затова ела!
Докато все още мълча
и те пиша.
© Надежда Тошкова Всички права запазени