Докога
С перо и лист в ръка пак пиша мойте слова,
стихове за хората, живота им и за любовта.
Докога ще сядаш вечер уморен в ръка с перо,
да пишеш стих от душа за българското тегло.
Докога ще търсиш Вал истинската, любовта,
ще докосваш жените само със свойте слова.
А те влюбени ще бъдат само в стихотворенията,
и розите които им изпращаш от сърце на хартията.
Докога ще будиш братята си българи за борба,
те не са за жалост някогашните борци за свобода.
Сега са много тъжни и са навели своята глава, ...