Блокът ни панелен като кораб
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки,
тъй минава тука ден след ден.
С грижи или радости човекът
се усмихва или е студен.
Малките дървета са порасли,
станаха те ивица гора.
Като всички други ходим с маски
и ни плаши всяка новина.
Като всички искаме щастливи
да живеем със усмивки ний,
че минава времето, години,
а с въздишка ставаме в зори.
И си спомняме… и ровим често
в сметките за парно, ток, вода.
Те богатите живеят лесно,
а в панелките се питат докога…
© Ани Иванова Всички права запазени