nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
2.01.2017 г., 14:32 ч.

Докогато те разкъса на две свободата 

  Поезия » Друга
581 2 9

Заваля.
Отдъхна небето.
Разтвори се цяло, до вътрешност.
Натежало.
Не е за всеки
да събира в себе си същности.
Ставаш тъмен
от толкоз надежди
в преждевременна смърт изпарени.
От умората -
вяла и тъжна,
избила в пот по челото склонено.
От сърцето -
изцедено до капка,
обезсилено за верния ритъм.
От душата -
свита и смачкана,
изгубила себе си в прекомерно обичане.
Буреносен си.
Вътрешни мълнии
те раздират и безмълвно гърмиш.
Носиш бремето,
докогато
те разкъса на две свободата.
И валиш.

 

19.06.2016 г.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??