Докосна ме ръка.
Събуди ме.
Беше мътна утрин,
но тръгнахме,
заедно!
И от тогава все така.
Напред
и все напред!
Никога не поисках да се върна
там, откъдето тръгнах.
Заедно
и все така!
Докосна ме ръка!
Събуди ме!
Мисля, че това граничи
със смисъла на живота ми!
© Александър Василев Всички права запазени