2.06.2010 г., 15:10 ч.

Докоснах с палеца! 

  Поезия
636 0 7

Проплака залезът...

Целунаха се с слънцето!

Докоснах с палеца -

на чудесата зрънцето!

***

Отприщи се небето в океан от сълзи

и капчиците отразиха слънчев плам,

със  неочаквана целувка се изпълни

дори и  вятърът, из посевите разпилян...


А синевата пя с душа от спомени,

рисуващи трептежа на една любов:

Денят, Нощта - безвременно отровени

да плачат сам-сами с беззвучен зов...


И разделени, те сънуваха за заника,

защото той ги срещаше във миг-съдба!

Обичащи, владеещи, изпълнени със паника,

очакваха минутката живот на своята душа...

***

Любов - дали е лесна за описване?

Един си мисли - лудост е, а друг - лъжа,

На трети му е нужно да почувства липсата,

за да си каже: Птица съм! Аз мога да летя!

 

 

 

 

 

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??