24.11.2009 г., 10:44 ч.

Докосната от дявола 

  Поезия » Философска
675 0 7

Заслушах се със страх във тишината,

усещах я - поглъщаше ме хищно,

убийствено пълзеше тъмнината

и сенки появиха се от нищото.

 

Дочувах странни плачещи акорди 

от старо, позабравено пиано, 

погледнах се - тъй някак си отгоре, 

видях кървящата в сърцето мое рана.

 

Обърнах се към миналото прашно - 

съзрях дете - невинно, непорочно, 

неосъзнало още намеците страшни 

и неразбрало, че от злото е нарочено.

 

Сега съм друга - нея съм забравила - 

девицата със нежните мечти, 

сега съм аз докосната от дявола, 

безжизнени са моите очи.

 

Аз призрак съм в окъсани одежди - 

раздърпана, ненужна, нежелана, 

оставих там - в далечното, копнежите, 

наложница на демоните станах...

© Люба Георева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря и на двамата .......
  • !!!

    Успех!
  • Аз харесвам именно такива стихове , които ме карат на секундата да го усетя ... Поздравленя , стихчето е страхотно !!! Надявам се да имаш и светли творби. От мен 6 !!!
  • страхотен стих ! направо разбиващ ! поздрав !6!
  • Всеки има и тъмна страна, която, колкото и да крие, просто съществува........
  • Не ми приличаш на адова щерка. Време е да погледнеш към Слънцето!
  • Прекрасен стих!!!
    А дали не сме винаги между дявола и ангела!
    Поздравления, Люба - хубаво пишеш!
Предложения
: ??:??