Денят със неведоми нишки
гоблен шарен бавно тъче.
Изприда с горещи въздишки,
огнище за мойто сърце.
Дали от забрава възкръсна,
в съня ми ли плахо дойде.
Видение свидно разпръсна,
съгря мойто тъжно лице.
Бакърни сълзици се ронят,
по тесния улей на времето.
Вятърът в двора догонва,
шушулките празни на семето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация