В тишината се докоснахме без думи,
душа душа погали със любов,
очи в очи се вплетоха безумни,
сърце в сърце потърси смисъл нов.
Ръце в ръце потърсиха опора,
глава до другата глава се преклони
и устни устните целуват без умора,
и тяло тялото със обич приюти.
В тишината се докоснахме без думи,
без свян, без поза и без суета.
За миг си позволихме да сме истински.. безумни
и сълза в сълза се сля от радостта.
© Паула Петрова Всички права запазени