Докосване... | |
Нали не мислиш за | |
онази... телесната | |
наслада? Или... | |
защо пък не? | |
Но, в този миг визирам | |
друга слабост. | |
Аз слабостите | |
имам ги за вик, | |
от който ражда се | |
начало... И цял един | |
живот ти предстои. | |
И слънцето по-силно | |
грее, и сякаш | |
никнат ти криле… | |
докосвайки оная струна, | |
тъй видима, тъй уловима, | |
единствено във твоите очи. | |
И мъничката лудост | |
пак е с теб. | |
Светът красив е, | |
пълно е в душата. | |
Не спирай да летиш | |
дори когато |
|
тъй здраво | |
закован си за земята. | |
© Мариана Вълкова Всички права запазени