6.08.2010 г., 13:54 ч.

Дом 

  Поезия » Бели стихове
622 0 8

Искам
дом
в дулото
на изстрелваща
се душа
прескачаща
пространства
свити
в един
куршум
изпаднал
от ръката
на притихнала 
милувка
разцъфтяваща
в простреляна
рана 
от обезличени
страхове
пръснали
отрова
във вените
на смели
мечти
жадни
за твоята
лекуваща
целувка...

© Милен Пеев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докоснати разплитания
    потъват по снагата Й
    и поглъщат отраженията
    очертаващи се в сянката й...
  • Луната
    е разплела свойте коси
    и спуснала ни с въжета
    нека се качим до нея Аз и Ти
    и да забравим
    че понякога е предвзета....
  • на обратната
    страна
    на луната
    се срещнали
    и знаели
    вече няма
    върнати
    мигове
    и сега
    си шепнат
    тайни
    как да
    открехнат
    вратата
    на нощта
    и да се
    стопят
    обвивайки
    се в лъчите
    на своите
    сърца...
  • Времето
    стои
    на пръсти
    и чака
    да свърши
    нощта
    немее
    от нашите
    тръпки
    и чака
    да заспи
    тази луна
    подвела
    влюбените
    за тайни
    мъки
    и изменила им
    и дори съня.......

  • времето
    спира
    в излизащи
    водопади
    от съня ти
    пръснал се
    по кожата ми
    като пърхащи
    пеперуди
    оставили
    ме в този
    красив
    захлас
    на тихата
    ти приятна
    обвивка...
  • И там
    дано
    има ледени
    води
    за да усетя
    прохлада
    и дано времето
    за малко
    постои
    вдишвайки
    от тази
    наслада......
  • топлейки
    те в горещите
    си ръце
    стигам
    в теб
    до безкрая...
  • Събирам се
    простреляна
    от жадните погледи
    и измечтана
    за цел
    в мишената
    на желаните ти
    изводи
    и треперя.....
Предложения
: ??:??