Очите обвити във нощния туш,
а устните – тях ги рисува кръвта.
страните, огрени от пламенен руж,
под кожата бяла прозира река.
Река от копнежи, убийствен поток
заливащ безмилостно всичко подред.
Нощта е свещеният черен оброк
убежище даващ и тласкащ напред.
Във кожи смолисти и ален сатен
душата обличам и тръгвам на път.
Сама съм отново пред вечния тлен,
въздишка излита от моята гръд. ...