ДОМОУПРАВИТЕЛ НА ВЕТРОВЕТЕ

Добра професия избрах – домоуправител на ветровете.

Те плащаха ми с шепа прах. С дъха на пролетното цвете.

С две стиски есенни треви. С валма от тръни по баира.

И с благо "Карай да върви!" си ги провождах из Всемира.

От мен те искаха едно: – Здравей! – по изгрев да им кажа.

И хукваха – в купѝ сено. Или в тръстиките на плажа.

Мен кой ли вятър ме довя – да бъда техният стопанин? –

с тях да вършея през нивя, в блата, из джунгли, океани.

Те вихреха се до зори! – в пустини, прерии и тундри.

Търкулна Господ вдън гори след тях и моите секунди.

И туй, което аз разбрах, от мен със обич го помнете? –

животът е две шепи прах! – по друмите на ветровете.