Домът ми

15.01.2011 г., 19:59 ч.

Поезия » Философска

5.0 (10)

1154 1 14

Домът ми - топъл, истинска вселена -
от колко болки тук се приютих
и колко пъти гордост наранена
от вълчи зъби зад пердета крих!
Но стига вече! Искам да е слънце -
от дъждове душата ми изгни!
... По изгрев сея златожълто зрънце,
по залез - газя дъхави треви;
нощта присяда тихичко на прага,
студът намята сивия балтон.
В такава нощ не искам да избягам,
трептяща като черен камертон; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
След мъдростта

Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...
Измерения

Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
Пътуване до мама

И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщ...

Още произведения »