Домът на поета – открай време пуст,
потънал в забвение, сега се руши,
на рафта филмиран с прашец сив и гъст,
отрупан от книги, там бегли следи
от пръсти и длани, от говор и реч
разхожда се паяк, а гарван изграква,
ни писък ще чуеш, прилича на сеч,
на гибел, на някой дето присъда очаква.
Навярно заминал е някъде там
със мислите свои и лист във ръка,
дано се завърне, написал роман,
той лъч е светлинен за клета душа.