8.01.2012 г., 21:53 ч.

Донкихотовци 

  Поезия » Философска
1018 0 10
Те тъй си тръгват - уморени,
с парчетата от мелници разбити.
Прибират в шкафа лудите вселени
и навика без дом да скитат.
Но бяха в лудостта щастливи,
макар юнакът да е сам на коня.
А на финала просто си отиват
без фойерверки и балони.
Къде е, скъпи Санчо, свободата,
щом всичко свършва тъй горчиво?
Мираж ли е или пък злато?
Лъжа ли... Толкоз сполучлива? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Предложения
: ??:??