Тук един гръмнали,

                                                 там банкомат обрали,

                                                 хванали едни,

                                                 другите - едва ли!?

                                                 Откак дошла е ,,свободата",

                                                 може да съм в грях,

                                                 с истинските имена

                                                 да назоват нещата

                                                 мнозина ги е страх!

                                                 Страх за канцеларския уют,

                                                 от пламъци осветили колата,

                                                 бизнеса да не им провалят,

                                                 да не си развалят рахата!

                                                 А мене ме е срам!

                                                 Срам пред паметта на Апостола,

                                                 на героите загинали под знамената

                                                 днес да е има България -

                                                 майчица мила и свята!

                                                 Срам пред паметта на дедите,

                                                 пред моите деца и внуци,

                                                 че оставихме лицето й

                                                 да цапат разни боклуци!

                                                 Някои казват:

                                                 ,,Стига патриотизъм!

                                                 Отминали времена!"

                                                 на мен,

                                                 един от народа

                                                 с малка пенсйика

                                                 нестигаща за храна!

                                                 Какво тогава

                                                 на такъв човек остава,

                                                 заобиколен от подлеци мнозина,

                                                 едната сал Родина!

                                                 Затуй сърце дорде е горещо,

                                                 тяло и душа дишат,

                                                 ръката ми корава

                                                 продължава да пише,

                                                 ще казвам куме в очите

                                                 правото, истината чиста

                                                 на един, на двама,

                                                 на трима... на триста...,

                                                 та в бъдещ ден

                                                 прокуденото поколение

                                                 за Родина да помисли 

                                                 и хванем заедно метлата

                                                 двора й затлачен

                                                 от боклуци да почистим!