5.03.2024 г., 6:42 ч.

Дордето ходя 

  Поезия » Философска
312 4 6
Напред вървя и съм изправен.
Където лазил съм, не се завръщам.
По мене още хвърлят камъни,
а аз събирам ги за нова къща.
И в мойто ясно по начало бъдеще,
(понеже името ми е пророческо),
неведомите Божии пътища
за мене щастие нарочиха...
Но аз ще помня свойте зрители,
които гледаха ме ужким жално,
с очи на хищници мъстителни,
в очакване да гина бавно... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??