Петра (Петя Цонева)
45 158
3.04.2019 г., 22:54 ч.

Дори да няма врата 

  Поезия » Друга
1391 13 20

Бабо, идвам си. Отвори ми вратата. 

По широкия път на тревите си идвам при теб. 
Подранило е тази година планинското лято 
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед. 

 

Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма 
и е станала синя прашинка от синьо небе. 
Но на нашата всяка сълза е оптична измама 
и през сълзи навярно се вижда далеч по-добре. 

 

Аз се местя. Заменям си всички централни адреси 
за квартирите в някой блажено затънтен квартал.
Каня банда загубени каузи на тайна трапеза 
и ги черпя направо  с дъжда, първоточен и бял. 

 

Благодарна съм. Знаеш ли, няма понятна причина – 
може би е защото говоря понякога с Бог. 
Ти разбираш, защото живееш във къща с градина 
върху светлия облак, заспал в небосвода висок. 

 

А светът си е същият – само че още по-ничий
и съседките още по-често ми искат цветя.
Правя хляба ти. Нищо, че вече вкусът е различен
и съвсем не мирише на нива и лятна звезда.

 

Нося новите дрехи. Но въздухът лепне бедняшки.
Няма кой да изкърпи ръкава, от вятър разшит.
Вечността е отдавна неделно забавена крачка
и със времето – днешното – вече сме станали квит.

 

По земя сме наравно. Но после сека през звездите
като пух, като звън, като обич, към други места.
Бабо, идвам си. Пътят е син над върха на тревите.
Отвори ми. Дори и да няма такава врата.


 

© Петя Цонева Всички права запазени

Произведението е включено в:
Дори да няма врата
Петра (Петя Цонева) Петра
Книги
Дори да няма врата
8,00 лв.
  2082  5  1 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??