Да, писали са, писали поетите,
душата си са късали. До здраво.
А как е днес? Горите или светите?
За две-три книжки. Лицемерно: Браво!
Оставали на листа прогорените
слова – да хулят, милват и когато
пробуждала се лудостта на гениите,
била е бяла врана в черно ято.
А днес едва-едва душите, милите,
надничат иззад маските огромни...
Словата не пестим, пестим си силите,
че важното е някой да ни помни. ...