5.07.2021 г., 22:06 ч.  

Дори и неграмотните ще плачат 

  Поезия » Философска
296 6 19

Размисляш и премисляш, но какво ли?
Объркаха се мислите, кълчища.
Родени сме безпомощни и голи.
Борба за хляб... И по средата  – нищо.

Разгръщаш си душата, като книга,
а страниците, времето изгриза.
Един живот навярно недостига
и три да имаш... Все дарена риза.

Облечена по милост, на клошаря,
очите му, по кучешки са чисти.
А книгата? Животът я изгаря
и съскат неразрязаните листи.

И всичко, що си казал, или писал,
без жал ще глътне гладното ни време.
А ти мисли! Търси в кълчища смисъл...
А на кого изобщо ли му дреме?

Но будната ти съвест до основи

разчепква този свят и се измъчва.
Той  – Диоген човека не изрови
и си живя отшелнически, в бъчва.

И нека книгите гори палачът,
ще стигнат и до слепия лъчите.
Дори и неграмотните ще плачат,
ако им влезе пепелта в очите.
 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Страхотно!
  • Благодаря ви!
  • Борба за хляб... И по средата  – нищо.
    Всичко е казано! Поздравления, Наде!
  • Ей, баш на тая тема - или поне близко - подготвих нещо, за утре...
    Силно! Хубаво...
  • Много ми хареса!
  • Благодаря, Деа! Безжичен, знаеш, че такива коментари ме радват. Махнах злополучната запетайка. Когато пиша под напора на чувствата, буквално механично "сея" запетайки. Радвам се, че отдели от времето си за този стих. А за рецитациите... Съвсем неблагородно ти завиждам!
  • Много ми хареса. Наистина - знаеш, казвам каквото мисля.
    Само едно нещо тук ме тормози - не е критика (не пиша стихове, не мога, и затова нямам право да критикувам). Та на думата: " Но будната ти съвест до основи, разчепква този свят и се измъчва". Това са два стиха, свързани със запетая. Ако я нямаше, щеше да е анжамбман. Още повече, че следващите два стиха са класически анжамбман. Не би ли било по-хубаво да има два последователни анжамбмана? Но тук само авторът знае и е прав. Просто се питах, защото някои класически форми (всичките) много ми харесват. Всъщност само затова чета поезия - за класическите форми. Имал съм възможност в много ранни години да слушам на живо рецитации на великите Йордан Матев, Константин Кисимов, Стефан Гецов и записи на неповторимия Сава Огнянов, и те завинаги ме приобщиха към поезията. Иначе предпочитам проза!
  • Наде!
  • Няма що. Нямам думи просто.
  • Да. "Гладно" време, меркантилно...
  • Е, да. Как те разбирам само! Така е, ама ако им кажеш “Идвам да даря 1000 лв”, няма да кажат “Имаме си”….
  • Не знам. Помня с какъв трепет избирах книгите, как ги увивах във вестник, как четях по цели нощи... После опашките - за една хубава - три "баласт". Пари? Може, но децата ни са презадоволени, а неуки... Не разбирам...
  • Наде, преди имах самоинициатива за дарения на храна и раздавах на софийските клошари. Не я искаха! Опакована от магазина, шоколади Нутела, кроасани… какво да ти кажа! После дрехи - на сираци. Не приемат дрехи в този момент, много имат. И се убедих, че даренията са само за спасяване на живот. Всички всичко си имат. Не знам… само пари нямат. Само пари искат.
  • Наде, като измислиха тези смартфони и този 5G интернет, всички библиотеки ще ги откажат!
  • Хубав стих! Много ми харесва!
  • И влязох в серия... Опакованите си грижливо книги (събирани от три поколения), днес поисках да даря на библиотеката. С натежало сърце, признавам. Имали си, не им трябвали...
  • Страхотно!
  • Много харесах! Много!
Предложения
: ??:??